Автор: Надежда Цветкова
Пол Клее твърди, че
„Изкуството не възпроизвежда видимото, но го прави видимо.“ Наистина, възможно
ли е да се улови мисъл върху платно? Чувство? Душевно преживяване? Несъмнено
художникът Григор Велев притежава тази дарба. Впрягайки непоколебимата си вяра
в трансформиращите възможности на човешкото въображение, той изследва и
живописва всевъзможни емоционални и психически състояния на духа и ума като
предизвиква познатото, провокира традиционното, поетизира и отстоява
ирационалното, метафоричното и чудатото.
Неговата нова свръхреалност
не зачерква действителността, а се гради върху стабилните основи на живия
живот. С удоволствие наблюдава как тези два свята преливат един в друг и е
благодарен за възможността да пречупва през собствената си призма красивото и
интересното и да се дистанцира от пошлото и грозното. Григор изобразява един пленителен
мир, който е идеализиран и режисиран от авторовата фантазия, но черпи вдъхновение
и се отнася с уважение към битието, хората, животните, растенията и
взаимодействието между тях. За него хармонията и баланса във всичко са
най-важните уроци на природата и той успява да нарисува онова перфектно
съзидателно творческо начало като невидима сила, която тече и свързва всичко
живо и неживо. Картините му притежават една свръхестествена способност да
превръщат ежедневното в необикновено, незначителното в изключително, съумяват да се докоснат до нашите неосъзнати желания
и да материализират мечтите ни. Творбите му са визуални пъзели, които са
предназначени не само да развличат, но и да предизвикат пътешествие към
дълбоките дебри на подсъзнанието. Григор провокира зрителя, неговите граници и
представи. Поднася ни майсторска комбинация от обективна действителност,
примесена с причудливата реалност на алегорични асоциации, пориви, видения,
инстинкти. В същността си тази странна
симбиоза представлява изконен стремеж към разкриване на истината. Истината, не
такава, каквато ни е угодна, а тази, от която понякога боли. Авторът включва
елемента на изненадата, рисува имагинерни и алогични сцени с фотографска
точност, експресивни образи, прецизни миниатюрни детайли, за да извади на показ
абсурда, който бушува в нас. Веднъж изплувало на повърхността обаче,
безсмислието вече няма тази тежест, цялостната картина се навързва, контекстът
започва да придобива смисъл. Въздишаме дълбоко и се усмихваме искрено.
Григор ни напомня, че дълбочината
и тъмнината на неосъзнатото не трябва да пречи на лекотата на душата. И затова
невинаги влага някакво проникновено философско съдържание в творбите си. Споделя,
че често затлачваме мозъка с ненужни мисли, които ферментират и дават грешна
посока на нашите действия. И е хубаво да използваме въображението като филтър, през
който пресяваме излишното, осъзнаваме метафоричността на света и откриваме произхода
на любовта. Животът е игра, закачка и парадоксални съчетания на образи и
ситуации. Животът е магия, която предизвиква детско удивление и изненада. Животът
е шарения, лудория, разноцветни слонове, розови храсти, населени с
микроскопични човечета, синьо небе, свобода и оптимизъм.
Оставете коментар