„Между земята и небето“ – авторска изложба живопис на Стела Стефанова в Галерия „Възраждане“

   Стела Стефанова се самоопределя като мълчалив човек, вглъбен в себе си мечтател, който вярва в доброто, любител на финото чувство за хумор и думите, казани на място. Истински интроверт, тя успява да прикрие същността си зад пестеливостта на словото, но издайнически картините й като огледало отразяват богатството на нейната душевност. Стела е щедър творец с пъстър и колоритен художествен свят, наситен със символика, която провокира, замисля и усмихва. Деликатно си служи с метафоричен живописен език, чрез който създава емоционално наситени и докосващи душата визуални образи.
   Обича да експериментира с техники и материали, смесва стилове само, за да обуздае идеята, която иска да изобрази. Предпочита да работи с естествено състарено дърво, защото в него има история. За нея то е като остарялото лице на човек, лице, по което се чете и болката, и радостта. Дървеният материал й предоставя възможността да избяга от ограниченията на платното. Радва се, когато успее да го претвори в картина и да му вдъхне нов живот. Стела, също като Пипи Дългото Чорапче, вярва, че светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Искрено се вълнува, когато споделя преживени случки от живота си на нещотърсач. Тази дарба наследява малката й дъщеря, която открива захвърлени съкровища в училищния двор, за да станат част от някоя мамина творба.
   Стела твърди, че артистичното вдъхновение е магия. Благодарна е на силата на въображението, чрез която е възможно една концепция да придобие форма и релеф. Замисълът се оформя ясно в съзнанието и авторката знае точно как да го материализира. „Обаче някои идеи се раждат доста свободолюбиви е в един момент, в процеса на работа, започват да ме водят за носа и да се видоизменят, настояват да изглеждат по определен начин. Започна ли да се съпротивлявам, те се изплъзват и за жалост в повечето случаи умират.“ – споделя тя.
   Художничката няма претенции за уникалност на темите, които изобразява, те са общочовешки. Творческото осмисляне на света преминава през разсъждения за познанието и духовното израстване, изтъняващата ни връзка с природата, стойностното съществуване и съзиданието. В последно време се интересува и често размишлява върху естеството на понятието свобода като идеал, смисъл, образ и представа. Философски си задава въпроса доколко можем да понесем безграничната свобода и дали сами не бягаме от нея като си поставяме илюзорни бариери. В новата си самостоятелна изложба, Стела представя своя чуден свят, поредица от кратки живописни разкази, посветени на нестихващия порив към възвисяване, стремежа и насладата от безпределния полет на духа. Тя вярва, че земният човек е призван, по думите на поета Веселин Ханчев, „небе да вижда и да стене, загуби ли го някой ден, да чува в нежностите къси, в делата, в болката дошла, не ударите на кръвта си, а ударите на крила". Рисува нишката на съдбата, която ни превежда през деня и нощта, през всички превратности на битието, но ни прави силни и мъдри, стига да притежаваме воля и търпение, за да разплитаме нейните възли. Авторското пътуване до небесата е пътешествие през  живота, което преминава през отвореното пространство на сърцето, през приемащите мъдростта на безкрайността ръце на звездоброеца, през разпереното за полет крило.
   Умът поставя граници, но душата знае, че небето е необятно и летенето е потребност.
 
                                                                   Надежда Цветкова, 2022 г.